Синьо, синьо ли?

Лицето се появява като спомен сред разкъсани страници, където думите вече не могат да разкажат всичко. Една синя сълза блести в погледа, но не е знак за слабост. Тя е капка истина, съхранила всичко неизречено. Златото проблясва между сенките като надежда, която времето не успява да заличи. Разпилените букви губят своя смисъл, защото чувствата никога не се побират в изречения. Те живеят в погледа, в мълчанието, в светлината. Тази творба е среща между спомена и настоящето. Между онова, което светът прочита за нас, и онова, което остава скрито дълбоко в душата.

Размер- 22/30 см.

Цена-60 Е