Умният жерав

Сред златните ветрила на древно дървостои жеравът, сякаш пазител на забравено време.
Черно и бяло се срещат в крехкото му тяло, както нощта докосва утрото по ръба на хоризонта. Листата блестят като малки слънца, разпръснати от щедрата ръка на есента,
а тънките клони се извиват като нишки на съдбата, вплели земя и небе в една тиха приказка. Птицата не лети. Не е нужно.Тя носи полета в самото си присъствие, в неподвижния миг, който тежи повече от движение, в погледа, отправен отвъд видимото, там, където времето се превръща в светлина. И всичко наоколо мълчи. Мълчат листата. Мълчи въздухът. Мълчи денят. Само златото на живота шепне между клоните, а жеравът го слуша с търпението на вековете.

Рамкиран акварел с размери 21/25 см.Цена.-40Е